Автор: Редакция • Актуално образование • Дата: 2025
Въведение
Образователната система в България е в процес на реформа и едно от ключовите предложения е въвеждането на нов тип задачи в НВО след 7-ми и 10-ти клас. Идеята цели да замени част от традиционните тестови въпроси с интегрални, приложни задачи, които съчетават математика и природни науки. Този документ представя основните акценти, структурата, целите, очакваните ползи и предизвикателствата, свързани с промяната.
Какво представляват интегралните задачи
Интегралните задачи в новия формат са комплексни въпроси, които изискват използване на знания от няколко предметни области едновременно. Целта е учениците да решават практическо-ориентирани проблеми, а не просто да възпроизвеждат формули. В контекста на нов тип задачи в НВО след 7-ми и 10-ти клас тези въпроси могат да включват елементи от физиката, химията, биологията или географията в съчетание с математическа обработка и анализ.
Пример: „Изчислете потреблението на енергия на водна помпа при дадени параметри и интерпретирайте резултата спрямо екологичния ефект“ — задача, която комбинира математика и природознание.
Промени в структурата на НВО
Планираните промени въвеждат конкретен брой интегрални задачи в изпитите след 7-ми и 10-ти клас. За 7-ми клас общият брой задачи ще бъде около 24 — от които приблизително 6 са интегрални. За 10-ти клас очаквано общият брой задачи е 18, като 6 от тях ще носят интегративен характер. Времетраенето също се адаптира: предложените рамки са 180 минути за 7-ми клас и 120 минути за 10-ти клас.
Образователна философия зад промяната
Реформата цели плавен преход от фактическо запаметяване към умения за приложение и разбиране. Въвеждането на нов тип задачи в НВО след 7-ми и 10-ти клас е мотивирано от желанието да се повиши критичното мислене и да се затвърдят междудисциплинарните връзки. Този подход е широко застъпен в много европейски образователни системи, където успешни модели на оценяване използват именно подобни интегрални формати.
Подготовка за ученици и учители
За справяне с новия формат учениците ще имат преходен период, в рамките на който МОН планира да публикува примерни задачи. Преподавателите ще преминат обучение за прилагане на междупредметни методики и за оценяване на интегрални задачи. Планираните 9 месеца преди въвеждането служат като срок за адаптация, практикуване и създаване на нови учебни материали.
Ползи от новия подход
- По-реалистично оценяване — чрез задачи, които имитират практическата употреба на знания.
- Повишаване на мотивацията — учениците виждат приложимостта на наученото.
- Развитие на интегративно мислене и STEM компетенции.
- Подготовка за бъдещи професии, които изискват комбинирани знания.
Предизвикателства и критики
Въвеждането на нов тип задачи в НВО след 7-ми и 10-ти клас среща и съпротиви: липса на равномерни ресурси между училищата, необходимост от допълнително обучение на учителите и риск от субективност при оценяване. Родителски групи и част от обществото изразиха притеснения относно времето за подготовка и възможността за неравнопоставеност.
Практически препоръки
За успешна имплементация се препоръчва:
- Публикуване на набор от примерни интегрални задачи и решения.
- Организиране на обучения и уъркшопи за учители.
- Осигуряване на равномерен достъп до ресурси и лабораторно оборудване.
- Пилотно въвеждане и оценка на резултатите преди масово прилагане.
Заключение
Идеята за нов тип задачи в НВО след 7-ми и 10-ти клас има потенциал да модернизира оценяването и да подготви учениците за реални предизвикателства. Ако реформата бъде придружена от ясни указания, достатъчно време за подготовка и ресурси за училищата, тя може да повиши качеството на образованието и мотивацията на учениците.